Мислех си повече да не пиша за трагедията в Македония

 

Мислех си повече да не пиша за нещастието в Македония – каквото почувствах и можах, написах го. Но като виждам хората в Кочани, като чувам какво приказват и описват, ми лумва кръвта и тъгата ме души за гърлото. 
Да ме прости Господ, да ме простят и Македония, и България, но работите са едни и същи. Калта е една и съща. Кръвта – и тя е една и съща.
Имам възприятието, че пожарът в Кочани е пожар някъде тук, в България. Същите идиоти ни ръководят, същата полиция ни следи и краде, същите малоумници са ни кметове, ресторантьори и министри, и регулатори. И не, няма да напиша, че има изключения – изключенията, в случай че има такива, ще ги видите сами, ще ги усетите, ще им запомните имената. 

Вчера по малкия екран развеждаха и разпитваха за Македония една  личност, която е представлявала България по икономическите въпроси в Македония, доколкото се ориентирах. Питат го този човек за какво дискотеката в Кочани е като кошара, като обор и като склад, а той дава отговор: „ Те, македонците са си такива, не държат доста на визията, ами гледат да има хубаво ястие и хубава музика. Визията чак в последно време ги интересува повече и в този момент към този момент строят и по-хубави заведения, с добра визия. “
Македонците не обръщали внимание на визията! Ами ние? Дали е ходил този наш стопански представител да види каква е нашенската визия от Враца към Видин и има ли визия каква е „ инфраструктурната “ и популационна визия на целокупна Северна България. 

Освен че се израждаме ментално, одобряваме и много странни образни антропологически положения – леш, нечистотия и отпадъци. И проститутки, проститутки по пътя за Мездра и до края на света. 
Като кучета на свински черен дроб се нахвърлят публицистите против протичащото се в този момент в Сърбия и Македония. А на мен ми се свива сърцето, че в България е безусловно същото. Без всякаква „ визия “, с опърпани и вехти облекла, с ръждясали от тъга и сълзи души, небръснати – е по този начин, както сме си по спортни екипи и вяра, горим и във тип на пепел се възнасяме към небето.
Ако съм на мястото на българските властници, незабавно ще спра предаванията от Сърбия и Македония, тъй като те в действителност се отнасят за нас. И по доста чудноват и странен метод кървава и злокобна, пред нас се явява поговорката за мечката, която играе у комшиите. За огнената мечка и за духа на Смъртта. 
Вучич бил подкупен, Вучич бил деспот, в Македония били корумпирани, в Македония полиция следяла протестиращите… Ами тука? Какво вършат нашите хубавци тука – от горе до долу? 
Днес Жельо Желев щял да стане на деветдесет години. Лека му пръст на създателя на книгата „ Фашизмът “. В тая книга номерът беше, че той приказва за фашизма, а то се отнасяло и за комунизма същото. Сега е извънредно време някой да напише книгата „ Демокрацията “ и да изрисува цялата корупция и смут в Сърбия и Македония, и написаното едно към едно (точ в точ) да се отнася за България. 

Трябва да кажа и друго – под изкуствените граници невидимите сокове на историята текат и в двете направления и няма връщане обратно. Колкото и да се трудят политиците и политичарите  да се смразяваме, колкото и да се скъсват да вършат нелепости от едната и от другата страна, невидимите сокове на любовта текат – и в скръбта, и в насладата. Трябва да се спре към този момент с есхумацията на историята и да се върви напред.Малко е да се каже, че сме един народ, малко е да се каже, че езикът ни е един, малко е да се каже, че се обичаме. Най-вярно е просто да се каже: „ Оставете на кръвта и на гените да се намерят и да се разпознаят. “ 
Идва ми в главата тая ария на Пенчо Славейков: 
За сърцата, що се любят, и гибелта не е разлъка. 
Баладата за любовта и огъня в този момент по този начин са се смесили, че не им се вижда нито началото, нито краят. Но са се смесили и връщане няма.

Николай Милчев